Bulgarians - The First Europeans

Съвременната територия на България заема югоизточния ъгъл на Европа. Площта й е 111 000 квадратни километра, а населението наброява около 9 милиона души. В класацията по територия и население сред петдесетте европейски държави, България заема 12-13-то място, но остава сравнително непозната в контекста на Европейската общност. Не е подходящо тук да се търсят причините за това явление, но основният фактор вероятно е свързан с факта, че през последните пет десетилетия страната не е "предоставяла" значителни негативни новини, които да я изведат на преден план в медийните заглавия. По време на комунистическия режим (1944-1989) в България не са се случвали събития като тези в Чехословакия, Унгария или Полша - което според някои наблюдатели може би не е благоприятно. Преходът към демокрация и пазарна икономика също премина без насилие – далеч от кървавите трансформации в Румъния и Русия. Страната избегна гражданска война, каквато все още разтърсва съседна Югославия. В България липсват етнически и религиозни конфликти въпреки разнообразието от малцинства и вероизповедания (православие, католицизъм, ислям и юдаизъм). Специалистите дори започват да говорят за български модел на етническа толерантност, който осигурява мирно съжителство между различните общности. Това обаче интересува повече експерти отколкото редакторите на печатните медии.

За съжаление обаче поне във страните от Европейския Съюз – членове ще станем след няколко години – трябва да се знаят повече факти относно историята на българските земи и народа ни. И ако не всичко бъде познато, то поне важното уточнение че първата високоразвита цивилизация възниква именно през V хилядолетие точно върху сегашната българска територия с творците си като едни от най-первоначалните европейци. Освен това е необходимо да бъдат отбелязани основните приноси на българската държава през Средновековието – периодът когато са положени основите на модерната европейска цивилизация; концепцията за национална държава успешно реализирана между VII-XIV вековете става модел за развитие вместо универсалното християнско понятие.

Авторът пише тази книга воден именно от желанието да запълни пропуските в знанието у средния европеец относно България и нейния народ.