Die Bulgaren - die ersten Europaer

Съвременната българска държава е разположена в югоизточния край на Европа, с площ от 111,000 квадратни километра и население около 9 милиона души. По отношение на територията и броя на жителите си България заема място между дванадесето и тринадесето сред петдесетте европейски страни, но остава сравнително непозната в контекста на Европейския свят. Не е нужно да се задълбочаваме в причините за това явление; основният фактор вероятно се крие в факта, че през последните пет десетилетия страната не е генерирала "лоши" новини, които да я изтъкнат пред медиите.

По време на комунистическия режим (1944-1989 г.) България не преживява събития като тези в Чехословакия или Унгария — което може би не изглежда толкова положително за някои наблюдатели. Преходът към демокрация и пазарна икономика премина мирно, без кървавите инциденти, които белязаха Румъния или Русия. Страната успя да избегне гражданската война, която все още раздира съседна Югославия.

Въпреки разнообразието от етнически малцинства и религиозни вярвания (като православие, католицизъм, ислям и юдаизъм), България няма сериозни етнически или религиозни конфликти. Специалисти дори говорят за уникален български модел на етническа хармония и сътрудничество между различните общности — тема интересна за експертите, но по-малко атрактивна за редакторите на медии.

Това е жалко особено с оглед членството на България в Европейския съюз след няколко години; европейците би трябвало да знаят повече както за историята й така и за приносите й към цивилизацията. Например първата напреднала цивилизация в Европа възниква именно върху българските земи през V хилядолетие пр.n.e., а техните жители могат да бъдат считани като едни от първоначалните европейци.

Важно е също така познанието относно значимостта на Българската държава през Средновековието – периодът който полага основите на модерната европейска култура – включително успешното реализиране концепцията за национална държава между VII-XIV векове вместо универсална християнска държава. Освен това българското влияние върху славянската култура продължава до днес.

Авторът пише тази книга с цел запълване поне частично пропуските във знанията у обикновения европеец относно България и нейния народ.
/Божидар Димитров/