Болгары - первые европейцы

Съвременна България се намира в югоизточния край на Европа и обхваща площ от 111,000 квадратни километра с население около 9 милиона души. По отношение на територията и броя на жителите си, страната заема 12-13-то място сред петдесетте европейски държави, но остава сравнително непозната за широката общественост в Европа. Въпреки че не е редно да търсим причините за това тук, основният фактор вероятно е фактът, че през последните пет десетилетия България не е била свързвана с „лоши“ новини, които да я издигнат до челните позиции в медийните заглавия. През периода на комунистическо управление (1944-1989 г.) у нас не настъпиха събития като тези в Чехословакия, Унгария или Полша – което може би не е толкова положително според някои наблюдатели. Демократичният преход и въвеждането на пазарна икономика протекоха мирно без кървавите конфликти, характерни за Румъния или Русия. Освен това България успя да избегне гражданската война, която все още разтърсва съседната Югославия.

В нашата страна няма значими етнически или религиозни конфликти въпреки наличието на различни малцинства и вярвания (православие, католицизъм, ислям и юдаизъм). Специалистите дори обсъждат концепцията за българския етнически модел - гаранция за мирно съвместно съществуване между различните общности. За жалост обаче тази тема не представлява интерес за редакторите на печатни медии.

Като членка на Европейския съюз след няколко години България трябва да бъде по-добре позната със своята история както пред историците така и пред широката публика. Особено важно е те да знаят факта, че първата високоразвита цивилизация в Европа се появява именно върху днешната българска земя около V хилядолетие пр.н.е., а техните творци са считани за едни от първоначалните европейци.

Необходимо е освен това да бъдат осъзнати важността и приносът на българската държава през Средновековието - периодът когато започват основополагащите процеси към изграждане на модерната европейска цивилизация. Това включва успешното реализиране между VII-XIV век концепцията за национална държава като алтернатива на универсализма в христийството; освен това успешно реализираха своето влияние над славянските народи – регион който все още покрива почти половината от континента.

Стремейки се да запълнят поне част от празнотата в знанията относно България сред средностатистическия европеец авторът написa тази книга.
/Божидар Димитров/