Les relations ethno-linguistiques en thrace et en mesie pendant l`epoque romaine

Изложението е основано на паралелна анализa на литературни източници и епиграфски паметници. Сред последните, авторът особено акцентира на автографските надписи, индивидуално специфичните inscriptions и тези, които са били проверявани впоследствие. Този избор се обяснява с характера на тези типове паметници, които разкриват етно-лингвистичната ситуация в местата, от които произлизат; тоест, те показват степента на романизация или хеленизация.

В секцията посветена на автохтонната антропонимия, авторът установява, че начинът за именуване на дете е бил еднакъв в Тракия, Мизия и Дакия. Такава констатация със сигурност няма да разреши дебата относно броя и идентичността на древните езици говорени в региона между Карпатите и Егейско море; все пак тя има своето значение в контекста на този разговор.

Тъй като смисълът на класическите текстове често подлежи на интерпретации, те са преведени на френски език.