Стихотворения

В новата стихосбирка на Борис Пастернак, неговото творчество е показано в цялостен контекст: от ранните му впечатляващи произведения по време на руския модернизъм, през трудностите след революцията, които изпитват много творци в Русия, до стиховете от романа "Доктор Живаго" и последната му книга – върхово постижение с важно значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски разкриват сложността и многопластовостта на мисълта на поета, а също така демонстрират богатството на българския език. Това е издание за истинските любители на поезията!

Борис Пастернак се нарежда сред най-влиятелните руски поети през XX век. Лирическите му творби го поставят редом с велики имена като Александър Блок, Владимир Маяковски, Анна Ахматова и Осип Манделщам. Марина Цветаева отбелязва: „Пастернак е велик поет. Сега той е най-голямият между всички”.

Поетът не принадлежи към определена школа и не може да бъде считан за основател на такава; той има единствено свои последователи без конкретни ученици. Според него творецът сам трябва да учи от всичко около себе си – културата, природата, човешките отношения и личния опит.

Пастернак представлява литературата за истинските ценители чрез своите нравствени дилеми и душевни терзания, които целят да вдъхновят читателя и да го преобразят. Така той остава верен известното твърдение, че „поетът трябва да води тълпата!“

Миналите недоразумения са оставили своя отпечатък зад гърба си; горчилките вече са погребани с него. Останала е лириката – тя потвърджава още веднъж идеята, че времето няма значение за истинския поет стига той да притежава см courage to confront reality and listen to his own voice.

Из послеслова на Кирил Кадийски