Люди и положения

Борис Пастернак (1890—1960) е вторият руски писател, след Иван Бунин, който получава Нобелевата награда за литература. Творчеството му съчетава традициите на руската и световната класика с постиженията на литературата от Серебряния век и авангарда. В неговите повести, изпълнени с автобиографични елементи, се откроява особен ритъм в изразяването му, напомнящ стихотворна форма. Чрез статии и бележки относно поетите и работата си като преводач той споделя своите естетически възгледи за изкуството и ролята на твореца в обществото и историята. Книгата включва също драматични фрагменти, които разкриват още една страна от многопластовото творчество на Борис Пастернак.