Доктор Живаго

През 1955 година Борис Пастернак завършва своя епичен роман „Доктор Живаго”, който обаче не получава разрешение за публикуване, поради неоднозначната позиция на автора относно Октомврийската революция и последвалите социални промени в страната. Две години по-късно, през 1957 г., ръкописът е изпратен извън пределите на СССР и издаден от италианското издателство „Фелтринели”. През 1958 г. Пастернак получава Нобеловата награда за литература, но под влияние на политическия натиск е принуден да я откаже. След като се разразява унищожителна кампания срещу романа, считан за „антисъветски”, както и спрямо неговия автор, Пастернак умира в Переделкино.

В Съветския съюз романът „Доктор Живаго“ става достъпен едва посмъртно през 1988 г.

Произведението „Доктор Живаго“, което писателят работи в продължение на десетилетие (1945–1955), обобщава неговия творчески опит и представлява реализиране на идеята му да напише мащабно произведение за Руската революция (1917) и Гражданската война, фокусирайки се върху съдбата на руската интелигенция сред историческите катаклизми от началото на XX век до Втората световна война. Чрез прозата си Пастернак изгражда сложна картина на нравствения и духовния живот в тази епоха и разглежда дълбоки аспекти на човешкото съществуване: тайнството между живота и смъртта, верността към културните корени личността, неизменният ход на историята и значението на изкуството при преодоляване дисхармонията причинена от войната и революцията.

Според академик Лихачов ,„Доктор Живаго” може да бъде видян като поетична исповед или "лирическа автобиография", чрез която Борис Пастернак разказва историята не само за себе си, а също така духовната одисея своето поколение.