Доктор Живаго

Романът е бил забранен в Съветския съюз от момента на написването си до 1988 г. поради своя критичен тон. През 1958 г. той печели Нобеловата награда за литература, но под натиска на властите авторът отказва да я приеме.

Създаден през 1955 г., романът се публикува в Русия едва три десетилетия по-късно – през 1988 г. Този труд разглежда теми като революцията както в обществото, така и у индивидите; представя "борбата с историята"; изследва любовта – между Лара и Юрий, Тоня и Юрий, Лара и Паша, а също така обхваща чувството към родината и стремежа към идеалното, който понякога може да бъде отречен. Освен това поставя акцент върху християнството - не само като религия, а и като начин на възприемане на света. В крайна сметка този роман разказва за различния човек, който не успява да се впише в реалността – всеотдайният егоист, предан прелюбодеец и прагматик с душа на поет.