Доктор Живаго

Забранен е в Съветския съюз от написването му до 1988 г. заради критицизма му. Романът му носи Нобеловата награда за литература през 1958 г., но под натиска на властите писателят отказва да я получи.


Написан през 1955, той е отпечатан в Русия едва през 1988 г. Това е роман за революцията в държавата и в хората, за „битката с историята”, роман за любовта – за възможната невъзможна любов между Лара и Юрий, между Тоня и Юрий, между Лара и Паша, за любовта към родината, за идеала – за вътрешната необходимост от изграждането и преследването му, както и за отказа от него, за християнството – като религия и като възприемане. Но най-вече е роман за различния, непригоден към действителността човек – всеотдаен егоист, предан прелюбодеец, отдаден на поезията прагматик.