Там

Липса
Очи, които виждат само теб,
по начин, по който никой друг не може.
Без твоята присъствие те не могат да се свържат с живота.
Тези очи учудено застиват пред недостатъка на въздух. Странни ями,
висящи безмълвно в пространството -
студени със своето жестоко тегло,
непрозрачни и понякога сурови,
с формите си непознати и затова -
неназовими. Ужасно е да наблюдаваш
една земя обгърната от въздух,
разкъсана от липсата ти. Липсващи фигури;
стремежът е напразен. Когато се докосвате,
вие се сливате в нова форма, която ще съществува
чрез същите усилия – а дори и повече –
докато отсъствието ви стане двойно по-голямо.