Избрано: Иван Методиев /м.к.

Поезията на Иван Методиев неизменно провокира да бъде определена като "философска", което е вярно, но и потенциално опасно, тъй като може да доведе до погрешни разбирания за самия поет. Творбите му са философски не заради тяхната "ерудитска", "александрийска" или коментаторска природа, а защото притежават незабележима сентенционалност. Образите в неговата поезия не представляват конструкции на предварително зададена философия; вместо това те сякаш искат сами да бъдат завършени с философски въпрос. Например, стихотворението с името “Бог безспорно ни шепне с дъжда, но какво?” от книгата „Време и нищо“ подчертава, че философското у Методиев не се изразява в анализа на явленията, а в говора на самите явления през техния мълчалив зов за изразяване. Поетът осъзнава много добре, че вещите нямат собствен глас – те биват говорени от поетите; смисълът не се съдържа само в самите вещи, а възниква чрез диалог с тях. В този разговор нашите думи трябва да подсилват значението на предметите и внимателно да ги слушат и наблюдават."
Светлозар Игов