Луна в празен вагон

Срамежливите стъпки, намачканите чаршафи и кучетата на безсънието цяла нощ ноктят по външната врата. Тялото, което не е желано, се смалява и изтънява; костите му стават крехки, а в утробата тежи камък. По езика също усещаш този товар. Голи охлюви изпълзяват под камъните, а самотата се прокрадва след тях през лигавите им следи. Движиш се напред-назад като слепец — от единия до другия край на пресъхналото желание. В коридорите на къщата избива зеленикав мухъл, подобен на очите й и плача ѝ. Чия е тази къща? Кой е този град? И кой ще ти донесе успокоение в следобеда с увиснал парапет? Жената с напуканите устни ли или разраненото зърно на лявата ѝ гръд те привлича да я прегърнеш и да си върнеш свободата?