Събрани сънища. Стихотворения

**МОЯТ РОДЕН ГРАД**

1.
Подземните лечебни води
измиват мозаечните лица
на принцеси и свети.

На повърхността
те утоляват жаждата на тъжни възрастни хора
и бездомни кучета.

2.
Вековните надгробия,
обрасли с бурени,
напомнят за пожълтели зъби,
които се усмихват към небето...

3.
Обичам краят на града.
Харесва ми да вървя по тази линия
между електричеството и звездите,
като в себе си съчетавам
двата конфликтуващи свята.

Под мен са къщите на София -
квартални кучета, крайградски потоци,
комините издигат мрачни димки -
пъклен орган -
свирят черния дроб на влаковете,
мирише на озон и кокс. . . .

Когато бродя сам в края на града.
Когато срещу мен идва вечерният вятър от изток -
знам, че приближава Крайът на Града. . . .

4.
Небето е широко отворено.
Става течение.
Пожълтелите дантели на луната
старомодно се развяват.
Изглежда, че си тръгва,
но всъщност остава.

Аз седя върху сребристия тротоар.
Зад гърба ми стои тъмен
вход към кръчма.
А около мен лежат разпръснати
стари книги, тайствени томове -
не ги докосвам...

Ето - пристигат моите приятели -
махват ми с ръка
и продължават напред.

Ето я моята любима -
усмихвайки се през сълзи –
отминава...
Минават месеците
и годините –
студено кимване –
отминават...

Ах, единствено луната,
вторачена в лицето ми мълчи,
не желае да си иде.

Няма ли кой да затвори
тази проклета врата!

София 1980-1999