Български хроники, том 1 (ново издание)

Тази публикация представлява финалната версия на „Български хроники“.

ВМЕСТО ЗА ПОСЛЕСЛОВ

Тази книга бе необходима.

Българският народ имаше нужда от нея. Той трябваше да осъзнае своето място в историята, на континента и в света, да преживее болките и радостите, славата и позора на предците си, за да може през техните очи да се вгледа в тъмнината на собствената си душа.

С. Ц.

Вероятно няма друг народ по света, който толкова слабо да познава своята историческа идентичност.

Имаме изтъкнати историци и значими исторически трудове, но научният им език остава непонятен за обикновените хора. Учебниците по история са написани по такъв начин, че изглежда авторите им целят единствено да провокират у децата ненавист към родната им история – а съжаление е, че тази цел почти е постигната.

От друга страна, това незнание произтича и от многократното пренаписване на историята според интересите на управляващия режим; човек не само ще се обърка, но дори може да полудее...

Може би причината е още по-тъжна: нашето минало надминава сегашното ни унизително самочувствие като народ; сравнението с него ни потиска и затова избягваме споменаването му?

***

Историците често разглеждат човешкия живот основно чрез факти.

Но Стефан Цанев го интерпретира като състояния и размисли.

Целта му е бъдещото поколение да не бъде уморено или задушено от Историята.

Авторът на Хрониките показва естествения ход на случилото се. Неговият разказ напомня трохичките оставени от Хензел и Гретел – както те намериха пътя обратно вкъщи, така нашият поглед към историята винаги ще остане възможност вместо сигурност.

Следователно подходящо послание за историческите хроники на Стефан Цанев би било:

Уважаеми дами и господа,

Историята продължава.