Пътищата към Освобождението

Тази публикация съдържа селектирани изследвания и статии на проф. д-р Петко Ст. Петков, обхващащи периода от 2009 до 2020 година, и показва научните му търсения и успехи през последното десетилетие. Книгата е естествено продължение на два предходни сборника с негови работи: „Историята като полифония“ (2005) и „Преди сто и повече години“ (2009).

Професорът е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е автор на множество монографии, студии, статии, учебници и помагала по нова българска история.

Има няколко пътища към Освобождението – концепцията за създаване на независима модерна държава, която включва всички български територии. Това разбиране преминава през политическата развръзка във вид на Руско-турската война от 1877-1878 г., но продължава да се развива след нея. След значителните промени, наложени от Берлинския договор през 1878 г., пътищата към Освобождението за петте части от българските земи с различен статус започват да се разделят; много групи население никога няма да могат да бъдат обединени повторно. Поради това книгата включва както анализите на автора относно периода преди основаването на новата българска държава през 1879 г., така и разисквания за следващия период в новата история – до важните исторически трансформации след войните между 1912-1919 г.

Идеята за Освобождение – стремежът към създаването на единна модерна независима българска държава – окончателно се оформя в обществото ни през третата четвърт на ХІХ век. Тъй като тя не може да бъде реализирана между 1878-79 година, усилията по нейното осъществяване продължават в годините след това при променящи се условия - вече различни за отделните части от българската общност, разделена сред няколко държави. Затова стремежите към Освобождението не приключват нито през 1878-79 година, нито през 1913 или дори след края на Първата световна война през 1919 г.