Български хроники том 2 (ново издание)

Това издание представлява финална версия на "Български хроники".

Историците обикновено разглеждат човешкия живот основно през призмата на фактите. Стефан Цанев добавя и емоции, както и размисли в своята работа. Неговата цел е да направи така, че бъдещите поколения да не се чувстват отегчени или уморени от изучаването на историята. Авторът представя събитията по начин, който подсказва тяхната естествена логика и значение. Историческите му страници напомнят за следите оставени от Хензел и Гретел - нашият поглед към миналото винаги ще остане възможност, а не само реалност. В тази светлина подходящо послание за историческите хроники на Цанев би било: "Уважаеми дами и господа, Историята продължава."

"Скуката е духовен бич." Повече от двадесет години назад, когато с проф. Николай Генчев седяхме в Кинодейците или Руския клуб, той често извикваше след третата чаша:
- Поете, защо не напишеш забавна история за България!
За жалост тогава не осъзнах сериозността на неговото предложение.

Но преди няколко години случайно попаднах на учебник по история, написан толкова безинтересно, сякаш авторите са искали единствено да отблъснат българчетата от любовта им към собствената им история; това ме ядоса и реших да изпълня молбата на професора.

Писането за царете беше лесно – техните съдби ни касаят твърде абстрактно. Но писането за Паисий, Бозвели, Раковски Левски Ботев Бенковски Дюстабанов или отец Матей Преображенски означава много пъти да умираш с всеки един от тях.

Обърни внимание читателю как странно завършва живота си този удивителен отец Матей: загубил вярата си в Бога – три дни по-късно почива. Три дни – именно толкова може човек да живее без вяра! Без доверие във висша сила или идеал; без надежда в никого или нищо...

А ти? Вярваш ли в някого? Аз вярвам ли? Или просто скитаме из този свят като живи мъртъвци? Можем ли ние - подобно на нашите възрожденци - да пожертваме всичко за народа си и свободата си само така - абсолютно безкористно? Или сме готови да произнесем робските думи: "за какво ни е свобода", тъй като тя не носи материална полза?"
Стефан Цанев