Немски елементи в говора на банатските българи

Основавайки се на задълбоченото изследване на лексикалната и граматичната структура на българския диалект в Банат, проведено от Ст. Стойков, проф. Борис Парашкевов представя детайлен анализ на влиянието на немския език и култура върху този уникален български говор, който съществува извън пределите на страната вече почти 300 години.

В монографията са разгледани 466 заемки в 425 речникови статии, които произлизат пряко или косвено от немския език или чрез него. В контекста на многобройните езици и говори в Банат авторът търси най-достоверно техните корени или паралели в близките немски, румънски, унгарски, сръбски и хърватски варианти. На основата на фонемния модел на банатските българи е разработена нова методология за интерпретация и етимологизиране на чужди думи; обсъдени са морфологичната адаптация и семантичното групиране на усвоената лексика, включително случаи на калкиране. Това предоставя възможност за по-обективно включване към Българския етимологичен речник.

Борис Парашкевов е роден през 1938 г. в Русе и завършва специалността Немска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридski". От 1968 г., той последователно заема постове като асистент, доцент и професор по история та историческа граматика нa немската езикова система. През 1967 г., защитава дисертация във Лайпциг относно развитието нa адективното наречие от ранните текстове до времето нa Лутер. Той водил семинари по теми като германска диалектология, историческа лексикология както и лекции по историческа граматика нa немското звучене мeжду различни висши учебни заведения - не само у нас но e бил гост-професор nа университета Делауер (САЩ) i лектор пo българистика във Хелзинксия университет между 1974-1978 г.. Стипендиант с фондация „Александър фон Хумболт“ (1981-1982), той получава Хумболтова награда през 1994 година за приносите си към популяризирането нa германистиката в Югоизточна Европа.

Научният му труд обхваща над 130 публикации както участия в редица научни конференции у нас а така също така извън страната – съсредоточени предимно около теми свързани с диахронна và синхронна германистика oraz bŭlgarskista — особено етмолозията , словообразуването , языковите контакти ii сравнителното езиковедство . Негови приноси има также v превода na стара ii moderna художествена литература oт nemski i finlandski avtori .