Изгнаник на земята

Кирил Кадийски не споделя с Декарт идеята „никой преди мен“, а напротив, той е наясно като Паскал, че истинският смисъл представлява мечта, която упоритостта би одобрила. Затова и се наблюдава повторение, формален стремеж и структура на сонета, която странно подкрепя бунта – подобно на приглушена радост или краткотрайността на мечтите, напомняща за шума под стъпките в гората.

Този гръко-славянски глас умело свързва Балканите със средиземноморската Европа чрез ярката си култура и страстна поезия. Той резонира силно и вдъхновява слушателите, както го правеше някога неговият съотечественик - великият бас Борис Христов: сила в тревогата и превъзходство в дълбокото чувства.

Кадийски не е просто мощен български поетичен глас; той носи ехо, което достига отвъд границите.
Тиери дьо Ла Кроа
Из „Син на Тракия“

Самият Кирил Кадийски е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са тук с нас и водят колесницата на Словото.
Цанко Лалев