Сме ли смели?

**Смелост и разни странности**

Какво ли си мисли всеки

Рунтавелка се замисля – звездите лешници ли са? Зайо остава упорит както винаги – слънцето прилича на златна зелка.

Не! Това е опашка... скъсана! – коментира Лиса и бързо се укрива. А звездите, изглежда, са пчели, щом Мецана не може да заспи навън.

Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в Кюстендил и завършва руска филология през 1971 г. Работил е в литературната редакция на Радио София, а по-късно в издателство „Народна култура“. От 1990 година е издател на „Нов Златорог“. Той е поет и автор на есета, член на българския П.Е.Н.-клуб и кореспондент на френската академия „Маларме“, също така един от основателите на движението "CAP A L'EST" за франкофонските поети (в Братислава, Словакия).

Крийл Кадийски има редица книги зад гърба си: „Небесни концерти“ (1979), „Ездач на мраморни коне“ (1983), „Пясъчно време" (1987), “Перо от феникс и други стихотворения“ (1991), “О кой“ (1994), “Поезия“ (1995), “Вечеря в Емаус“ (2000) , "Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета" (2001), “Green” (2002) , ”Черепът на Йорик и други стихотворения” (2004). Той превежда произведения от френските класици като Вийон, Молиер, Бодлер, Верлен; а също така от руски автори като Тютчев, Бунин, Блок сред другите. Неговата книга с палиндроми - "Още нещо", e уникална за българската литература. Автор е също така на антологията "От Вийон до Виан". Произведенията му са публикувани във Франция (девет поетични книги) както и в Испания, Гърция, Сърбия and Румъния.

Поезията му е преведена на множество езици включително английский немский италианский полски словашкий унгарскый русский белоруский украинский турский македонскый . Кирил Кадийски притежава много награди сред които:„Иван Франко“- Украйна,”Голямата европейска награда за поезия”- Румъния,”Макс Жакоб”-Франция."