Самба-Мамбо творения

**КАРНАВАЛ ТРОПИКАНА**

Всичко започва с ритъма на самбата.
Момичетата с черни коси, наподобяващи слама,
премигват от скука в безвремието.
Очите им под клечачите
безразлично наблюдават децата
с накъдрените главички и бърни,
изглеждащи като обелени банани.
Жените трептят от нетърпение,
защото скоро ще пристигнат дамите
с белоснежните бузи, фракове и пури.
Албиносите играят покер тук,
понеже са на безтегловна почивка
и трябва да спечелят Антилопата —
една опитомена хищница,
която им сваля гащите с мъркане...
Но този момент е само предстоящ...
Сега цари тишина и палмите
дори не знаят за своите узрели ветрила
пред първичното тайнство
в минутата преди времето да настъпи;
преди бирата да бъде изпита още,
преди цигарките да се овъглят,
преди марихуаната да стане лека…
Когато край банджото
момичетата изхвърлят поличките си
зад верандата на шатрата…
И става горещо до арената
от разлюлени ябълки
под такта на чинелите.
Гърдите им блестящи и лепливи
предизвикателно сияят под лампите
докато танцуват все по-запалено ламбада
за мъжете с увиснали мустаци
през жегата
или от рева на тигрици
с поглъщания духа на карнавала…
Оставам равнодушен към празненството.
Моят коктейл от блато и бамбуци
ме превръща в досадния Хан Ювиги
пред дона индиана барба доса
която ме обича със своето ляво виме
за една глътка спомен
от кобилско мляко...

**ЕКЗИС**

Аз идвам от прекрасни места,
които все още не съм открил.
Отправям се там,
където никога не съм бил.
Но точно по средината
мен спира коренът на дърво,
камък или трън
или ухание на бор
или меденият глас на самодива.
Нито Карибските острови, нито Малдивските;
нито Рио или Рила —
Зад мен избухват страшни мълнии
Пред мен растат зелени планини.
Ах колко хубаво е че умираме
под водопади.

**РИОВЕЧЕР**

1.
Неясно черно вещество тегне над града.
Светлините пробиват тъмната атмосфера;
те премигват и звънчат,
сплетени случайно около високите небостъргачи,
който ги обгръщат.
Опушени магии във въздуха —
смесицa между вода и нефт—
се извиват там,
където профилът на Рио образува кръгове –
земя за праведници
и бедняци среди мек ясен вятър.
Този който го е усетил разбира защо Христос е
по-висок от своя хълм.

Долу върху пясъка момичето Майра
с руса коса и бронзова кожа
гола стоеше затворена във вихрушката
сливайки се със Копакабана
разперила ръце
към отвъдното
от което Дон Балон
долетял със свистене
сваляйки хвърчилото си
сложило мантија
над девойката , прегръща я
скривайки опашката си зад панталонките .
После всичко замряло .
Само плувците
се молеха да я избегнат .

3.

Под светлината на пълнолунието
под моста Нитерой грешниците потъваме ,
когато той появяваше
връзвайки двete брягa в океана
един през черен восък ,
другия през бяла кал .

Остава само пенлива следа –
казвали бръчдарски те
може би пред последното парче
от фиестата:

САМБА - а - ой- ой- ой …
МАМБО - о – ай – ай –ай …

Зад вихруването цвета
танца живота
сенките
изтичат
в Атлантика ...