Изгнаник на земята (твърда корица)

Кирил Кадийски не изразява мисълта на Декарт „никой преди мен“, а напротив, осъзнава, подобно на Паскал, че истинският смисъл е по-скоро мечта, която упоритостта би одобрила. Затова и се наблюдава повторение и формален стремеж – рамката на сонета действително вдъхновява бунтовния дух, създавайки приглушена радост и напомняйки за краткотрайността на мечтите, както звука от шума под стъпките в гората.

Този гръко-славянски глас успява да свърже Балканите със средиземноморска Европа чрез сияйната си култура и страстната поезия. Той резонира силно и завладява слушателя с мощност, подобна на тази на великия бас Борис Христов: сила в тревожните моменти и превъзходство в дълбочината на чувството.

Не става въпрос само за един могъщ български поетически глас; това е звук с ехото си отвъд границите.

Тиери дьо Ла Кроа
От „Синът на Тракия“

Кирил Кадийски представлява митологичен кон в квадригата на българските класики, които са тук с нас и водят колесницата на Словото.
Цанко Лалев