Символиката на приказките

Приказките, подобно на всички стари легенди, се свързват с митовете, които са запазени в колективното несъзнавано на човечеството. Митът не е само притча или устна традиция; той представлява основополагающа философска концепция и архетипен символ, който съществува в несъзнаваното на всеки индивид и следователно – част от общото съзнание. Тъй като това прасъзнание е безсмъртно, митичните образи остават вечни независимо от скептицизма или нихилизма на съвременния човек. Те изникват в сънища, видения или трансови състояния. Фройд и Юнг значително допринасят за разбирането им по различни начини. Същите тези митологични теми се проявяват ярко и в художествената творба – рисунките и живописта. Заради това те намират широко приложение в модерната психотерапия. В много приказки има дълбока символика, чието тълкуване предлага уникално преживяване. Откритията относно познатите ни и малко известни истории придобиват нов смисъл. Разкриваме психологическата структура на човека, неговото развитие и „посвещенията", през които преминава в живота си. Многослойният подтекст и скритата мъдрост във включените приказки ще очароват всеки читател.
В проучването са представени популярните приказки: „Малечко-Палечко“, „Червената Шапчица“, „Пепеляшка“, „Снежанка“, „Златната птица“, „Момичето без ръце“, „Жабокът-цар или Железният Хаинрих“, „Верният Йоханес“, „Дванайсетте братя“, “Братче и сестриче”, “Трите пера” и “Двамата братя”.