Философия на толерантността: Антология /От Античността до края на ХХ век

Всяка антология представлява значително предизвикателство за нейния съставител, особено ако се приема, че той работи добросъвестно и с желание да предостави на читателя възможно най-доброто. Старият смисъл на термина „антология“ – подреждане на цветя в букет – е полезен като метафора, тъй като дори един красив и оригинален букет не може да бъде направен от произволни цветя или случайно количество. Безразборността в избора би нарушила хармонията и ароматната комбинация, при която обонянието трябва да различава отделните аромати.

Съчетавайки философските разисквания относно понятието толерантност през повече от 25 века, които продължават да вдъхновяват разнообразие от подходи - често противоположни - изисква много повече от просто знания или умения за хронологично подреждане. Необходимо е чувство за съвместимост между идеите в едно общо произведение по конкретна тема. Колкото и странно да звучи, това предполага готовност за риск в интерпретацията им според херменевтиката – проницаемостта към историческите контексти на текстовете и тяхната способност за диалог.

Човекът се движи напред благодарение на силен импулс; още по-добре е когато този импулс идва от радостта от разнообразието, както казва Монтен. Освен това може да става дума за ползите от диалога и удовлетворението от взаимното признаване, споменато от Тейлър; уважението към другия човек и стремежа към „конфликтния консенсус“, обсъждан от Рикьор; откритостта към всички идеи без диктатурата на теории според Файерабенд; истинското ценене на свободата у Мил във всичко нестандартно.

Истинската толерантност е резултат не само на групови нагласи, но индивидуално осъзнат акт при свободния избор. Груповата толерантност изглежда също толкова наложена колкото всяка друга групова идеология върху индивидите. В духа на Албер Камю можем да кажем: личността, която доброволно избира толерантността си — тоест Азът със своя потенциал за установяване на човешки отношения — може да бъде една впечатляваща гледка стига тя да премине отвъд безцветната форма улеснена само с доброжелателство и ангажимент спрямо другите.

Разбира се, идеалната любов остава утопичен мит; но както отбелязва Ясперс, наличието дори само на пространство без насилие би могло да е достатъчно условие за достойното съществуване — място където непрестанният диалог между различията ще протича като любяща борба.