Нови разследвания

През 1925 година Борхес издава малък сборник с есета, наречен „Разследвания“. Заглавието играе с идеята да възвърне първоначалното и безобидно значение на испанската дума inquisici?n – разследване, което е натоварено със зловеща репутация заради огнените клади на Светата инквизиция. Авторът включва този свой първи опит в есеистиката в списък на книги, забранени за преиздаване, а едва след двайсет и седем години отново се завръща към темата с новия си сборник „Нови разследвания“, който доказва таланта му в жанра пред читателите.

В книгата са събрани есета, написани между 1934 и 1952 година, които разглеждат любими теми за аржентинския писател: концепцията за време и вечност, безкрайната Вселена, кабалисткия анализ на Свещеното писание, имената на Бога и загадките около Сътворението. Тук присъстват метафизични размисли от един ироничен ум, готов да поставя под въпрос общоприетите идеи. Това представлява нов подход към литературата чрез кратки или дълги текстове относно фигури като Сервантес, Кеведо, Колридж и други автори; те преминават пред нас като части от една великолепна верига.

„Не смятам себе си за човек преплувал призрачните води на Времето; по-скоро ми изглеждаше сякаш улових намека или липсващия смисъл зад непостижимото понятие 'вечност'. По-късно успях да осмисля тази идея.
Позволете ми да я формулирам така: този чист образ - тиха нощ, светла стена и ухание на орлови нокти в усамотено място - не е просто копие на онова от миналото; той е идентичен. Ако можем да проумеем тази тъждественост ще осъзнаем истинската природа на времето като иллюзия: достатъчни са миговете от предполагаемото вчера и днес да бъдат неделими или неразличими помежду си – тогава времето ще престане да съществува.“

Хорхе Луис Борхес