Пясъчната книга

Тринадесет разказа, представляващи своеобразно отражение на символични образи и теми от предишните произведения на ненадминатия майстор на краткия разказ Хорхе Луис Борхес. Те се фокусират върху двойниците, огледалата, лабиринтите, Платоновите архетипи и една магическа дума с безкрайна значимост. Времето е представено като „безкрайна мрежа от вчера, днес, утре – винаги и никога“. Този сборник, издаден през 1975 г., е наситен с литературни и митологични алузии; езикът му е икономичен и в същото време неизчерпаем източник на интелектуални предизвикателства. Както в "Пясъчната книга" от едноименния си разказ, прозата на Борхес е „чудовищно“ богата. Фантазията и реалността тук се преплитат по уникален начин; фактите служат само за отправна точка към измислиците и размислите. А сънищата в текста продължават да „разцъфтяват в гостоприемното въображение на читателите“, след като те затворят последната страница.

„Каза ми, че книгата му носи името „Пясъчната книга“, тъй като както пясъкът сам по себе си няма начало или край, така не стои и тази книга. […] Ако пространството е безгранично, ние можем да бъдем във всяка точка от него. Ако времето е безкрайно, ние сме във всякаква моментна ситуация.“
Хорхе Луис Борхес