Възхвала на тъмнината

„Възхвала на тъмнината“ е магично доказателство за начина, по който великият аржентински писател променя употребата на езика. Борхес притежава уникалното умение да наблюдава и преосмисля реалността независимо от жанра, в който работи. В Поетическа антология (1923-1977) той сам споделя:

„Бих искал този сборник да бъде четен с определено усещане за вечност, по един хедонистичен начин, без влияние от теории, които не приемам, или от личния ми опит. Съставих го с наслада; включих само онова, което ме привлича или което съм харесвал в момента на избора.

Плиний Млади казва в трета книга на своите „Писма“, че няма лоша книга, която да не съдържа нещо стойностно. Това твърдение, прочетено от Сервантес, потвърдило моето убеждение, че красотата е широко разпространена. Подобна идея се намеква и в непълния опис „Друга поема за даровете“. Би било странно ако тази антология с продължителност над половин век не съдържа страница или ред достойни за внимание.“

Хорхе Луис Борхес е авторът на множество произведения – есета, стихотворения и преводи – считан за ненадминат майстор на кратката форма. Той е признат като един от най-великите творци през XX век и основоположник на магическия реализъм в литературата на Латинска Америка. Неговите есета и поезия комбинират фикция с философия и история; те въвеждат читателя в загадъчни сънища и безсънни нощи, запознават го със въображаеми енциклопедии и онтологични изследвания и предизвикват традиционните представи относно възможностите на езика.

„Обречен съм да бъда Борхес вместо себе си (ако изобщо имам собствена идентичност), но откривам себе си повече сред много други книги отколкото в неговите произведения или звуците от китара“, признава един от гениите на световната литература.