Всеобща история на безчестието

В отличие от мнозина писатели, които черпят вдъхновение основно от личния си опит или смесват опита с културата, Хорхе Луис Борхес извлича своето вдъхновение предимно от книгите. Неговият сборник „Всеобща история на безчестието“ е доказателство за това – в него са преразказани реални истории за злодеи и престъпления, взети от документални източници, които Борхес умело превръща в литературни произведения с артистично въображение и забележителен стил. Той сам признава, че се е "развлекал с манипулирането и адаптирането на чужди разкази", създавайки по този начин единствено свое произведение. В своя първи прозов текст, публикуван през 1935 г., след няколко поетични сборника, той остава верен на поетичния си дух. Макар да използва метафоричен език, неговото слово е лаконично и внимателно подбрано с многозначителни и експресивни термини. Разказите му са стегнати и следват ритъм, който включва само необходимо съдържание и премахва всичко излишно. Повествованието увлича читателя чрез персонажи със сложна природа – едновременно привлекателни и отблъскващи – а описанията имат кинематографична визуалност при преходите между реалността и измислицата.

„Всеобща история на безчестието“ открива ново направление в литературата – магическия реализъм според критика Анхел Флорес, който пръв въвежда този термин. По този начин великият аржентински автор прокарва пътя към бурното развитие на латиноамериканската литература през втората половина на ХХ век, когато блестящи испаноезични творци започват да се утвърдяват; сред тях Борхес запазва позицията си като уважаван талант. Както казва Нобеловият лауреат Марио Варгас Льоса: „След Сервантес Борхес е най-значимият писател на испански език“.

„Мъдреците-представители на Широкия път учат,, че една от основните характеристики на Вселената е нейният вакуум.“ Те напълно правят оценка относно тази микроскопична частца от космоса - настоящата книга. Тя предлага образи със бесилки και пирати; думата „безчестие“ в заглавието може да буди недоумение , но зад бури няма нищо истинско . Всички тези неща са просто повърхонстени отражения , което именно ги прави привлекателнa книга . Авторът й вероятно е бил нещастен човек , ала изпитал удоволствие докато я пише ; надявам се радосттa му да достигне до читателя.”
Хорхе Луис Борхес