Дишане. Поезия

"Ключът е в твои ръце,
но къщата се трансформира в кораб и отплава.
Стените се люлеят,
като че ли за миг задържат всичко преди да изчезнат.

От дълбините на натрупаните книги
изригват тежки и мрачни сънища,
студени и безпощадни като отсъствие.
Вътре океанът започва да се покачва,
заливявайки раменете и брадичката ти,
косите ти и разперените длани.
Последното 'обичам те' се хвърля
като език на счупена камбана.
Светът замръзва в своето безсмислие,
в мъгла и дъжд идват лишеи,
а някой надзирава през душата ти."