Езикът на пустотата

„Езикът на пустотата“ от Антоанета Николова е наситен със Слово, което лесно се възприема и преживява с интерес. Това Слово нежно и финно въвежда читателя в философския и поетичния свят на източната мъдрост, която предлага уникален поглед към действителността. Този свят е далеч от рационалистичните концепции, които поставят интелекта в центъра си, но същевременно е близък до поезията – „Пустотата говори и предава Неизразимото“. Вълшебният език на Пустотата не представлява само екзотична култура; той има универсално значение, започвайки там, където свършват думите. Може да бъде изразен чрез българската поезия и творбите на родните автори.

Тази значима връзка между източната философия и българската литература може да бъде постигната единствено благодарение на дълбоката интуитивна проницателност на автора, която преодолява ограниченията на традиционното мислене. За да стане този труден скок естествен и красив полет, необходимо е човек да приюти в душата си безграничната чувствителност на източния мъдрец и детското доверие. Източната мъдрост разглежда света като единство без разделения (като например между тяло и дух), след дълго пътуване през личното духовно развитие.

Антоанета Николова успешно успява да представи своето разбиране за източното философско-поетично преживяване както в контекста на българската поезия - тъй като то вече не ѝ изглежда чуждо или външно. Само така могат да бъдат чути „думите-вибрации“, които резонират с мелодията на вселената независимо от конкретния език - китайски, корейски или български.

По отношение жанровете книгата трудно попада под стандартни определения; това обаче не я прави недостатъчна – напротив! Тя демонстрира пробив срещу ограниченията наложени от стереотипи за жанрова принадлежност.

„Езикът на Пустотата“ комбинира различни подходи: философско-културологично изследване с литературоведска интерпретация и антропологичен анализ — явление характерно за много култури включително Китай, Индия και България. Нито формулирането й нито стилът са разпокъсани; те образуват хармонично цяло.

Накрая можем да кажем че темите около Пустотата ни водят отвъд определението – тук необходимостта от нов начин за комуникация става очевидна: „Там където свършват думите започва Словото.“ Авторката умело навлиза в тази територия спомагайки ни чрез собствена опитност извлечена от будизма или ведантизма.

В нейния текст присъства особено голяма емпатийна стойност спрямо другите автори — все пак самият носител остава сама Антоанета Николова чийто творби дават живот именно Езика на Пустотата.
Скромността ѝ показва как общуването с празнотата повишава взаимовръзките сред хората—колкото повече сме способни да усетим това послание толкова повече светът ще придобива интегритет.

Нонка Богомилова