Събрано: Стихотворения, фрагменти и шаржове

"Събрано. Стихотворения, фрагменти и шаржове от Добромир Тонев

„Поетът е крехък – той живее точно в момента, когато поема дълбоко въздух, за да изгаси няколко свещички на тортата.“
Добромир Тонев беше именно такъв – мимолетен като вдишването. И се задуши от токсичния въздух, който всички ние издишваме.
„Поетът е подобен на щъркел – обитава блатистите местности и мочурищата, но избира църквата за своето гнездо.“
Тонев живееше сред блатото на ежедневието тук, но поезията му представляваше неговото вярване, религия и светилище. Бе разпнат между собствената си чувствителност - оголен нерв или открита рана - беззащитен пред един свят, който мнозина не виждат през поетичната призма. Не е случайно че много от неговите обсесивни метафори са изображения на уязвимостта и голотата. Неговата „Теза“, вероятно най-разпознаваемото му стихотворение, звучи така:
След теб злото диша като хрътка.
(Доброто е социална концепция.)
Ако разтвориш ръце за прегръдка,
веднага ставаш удобен за разпятие.

Светлозар ИГОВ"