Иво Андрич. Исторически песимизъм и трансцендентални блянове

Това е втората книга на проф. Светлозар Игов, която разглежда творчеството на първия балкански Нобелов лауреат за литература. В нея са представени най-новите изследвания на българския специалист по делото на Иво Андрич.

Книгата съдържа нов синтетичен портрет на Андрич и интерпретации на различни негови произведения и теми. Чрез сравнение между персонажите Алия Джерзелез от Андрич и Шибил от Йовков се разкрива процесът на "слизане от пиедестала" на техния героизъм, което показва паралелната дегероизация и хуманизация на мита в контекста на несъстоялата се биографична среща между двамата писатели в Букурещ.

Освен това, книгата проследява духовното пътешествие при създаването на ненаписания „морски роман“ от Иво Андрич. В биографичното проучване под заглавие Gloria mundi са описани Нобеловите дни за лауреата през 1961 година. Отделна статия е посветена на Андрич като един от ранните точни анализатори на "кървавото и мътно движение, наречено фашизъм".

В контекста на последвалите спорове през последните години, Игов защитава позицията за едновременното принадлежност към сръбската, хърватската и босненската традиция, както и общобалканското значение na творчеството му, чийто тревожен хуманизъм го свързва с класики като Франц Кафка, Томас Ман и Албер Камю.