Литература на случаите. От "Тютюн" до "Хайка за вълци"

По-подробното изследване и каталогизиране на деавтономизираната литературна сцена в Народна република България ще разкрие колко важно място заемат т.нар. случаи в нейното развитие. Тези събития са онези инциденти, които предизвикват значително натрупване на мнения „за“ или „против“, реакции от страна на критиците и властта, активиране на цензурата и тайната полиция, организирани действия от Съюза на българските писатели и свързаните с него партийни структури, а понякога дори явна или скрита намеса от самия комунистически лидер, както и разпространение на слухове и анекдоти. Те поставят автора в сложен избор след реакциите към неговото произведение.

Обикновено случаите в литературата през периода се оформят около конкретни творби, автори или публикации, както и отделни литературно-политически проблеми. Най-известните примери включват Случаят "Тютюн", Случаят "Люти чушки", Случаят "Солженицин" и Случаят "Лице". Но това ли са всички? Вече започва да се обсъжда случайът със „Спомен за страха“/„Стихове“ от Константин Павлов, случаят с „Бележник“ (стихосбирката на Стефан Гечев от 1967 г.), случая „Колкото синапеното зърно” на Николай Кънчев (1968), както и романът „Покривът” от Георги Марков. Освен това има два случая свързани с Иван Динков – “На юг от живота” (претопена стихосбирка от 1967 г.) и “Хляб от трохи” (повестта отпечатана през 1970/1971 г.). Предстои ни обаче да извършим пълна инвентаризация на всичките случаи.