Историкът и множественото минало

Текстовете, които са включени в тази книга (недокументирани, публикувани у нас или зад граница), са написани през последните двайсет години в различни моменти и по разнообразни поводи. Те отразяват дълбокия ми интерес към разбирането на комунистическия феномен, режима в България и живота на обикновените хора по време на комунизма. Общото между тях е определена перспектива, която можем да наречем изследователска гледна точка пред лицето на предизвикателствата и сложността на паметта, противоречивите свидетелства и многобройните индивидуални истории. Инструментариумът на този изследовател комбинира внимателно документиране с интерпретационни методи от политическата философия и широк спектър социални науки, като акцентира особено върху новите теми и подходи в съвременната историография – например положението на историка днес, микроисторията, взаимовръзката между история и памет, „места за спомени“…

Заглавието на книгата свързва образа на историка като универсален символ с конкретния историк – носител не само на субективно окрашени спомени и памет, но също така опит за помиряване тези две роли. Научното проучване трябва да бъде отделено от текущата политика; въпреки това историята не може да остане без свои морални и политически ориентации. Работата на историка надхвърля просто установяване на факти; тя включва интерпретация насочена както към истината, така и към добродетелта. Въпреки че науката не следва да се смесва с политическите дела настоящето налага необходимостта историкът да предоставя адекватна концептуална основа за индивидите да развият своите способности за оценка И избор — който често има политически характер.