Поколение и поезия 1956-1989

Тази книга анализира различните поколения и утвърдения модел на поколенческата поезия в България през периода от 1956 до 1989 година. В нея се разглеждат както възходът, така и упадъкът на "априлското поколение", като акцентът е поставен върху неговото формиране и легитимиране между 60-те и 80-те години; подчертава се важността му за пропагандата на култа към личността на Тодор Живков, особено с оглед честването на юбилея от 50 години на Любомир Левчев като държавен поет.

Също така, книгата проследява опитите за установяване на ново поколение през 70-те и 80-те години – генеалогичните линии на "тихата лирика"; идентичностите, предизвикани от творчеството на Борис Христов; две отделни генерации от 80-те, със специално внимание към Георги Рупчев. Това е произведение за лицата носители на надеждата в литературата, които понякога трудно намират своето място в общността или преждевременно остаряват в борба за влияние; а друг път - избират да се дистанцират от конфликта и да търсят самоосъзнаване в уединението. Книгата представя литературноисторически разказ за успехи и провали между поколенията, демонстрирайки теми като поквара и обезличаване, но също така устойчивост и величие.

Този труд е част от поредицата "Литературата при НРБ: История и теория".