Качествата на императора според корпуса на латинските панегирици

Похвалните речи в сборника Panegyrici Latini дълго време са били пренебрегвани като източник, тъй като се е смятало, че съдържат само ласкателства и безсмислени реторически фигури. В края на XIX и началото на XX век основните теми, които интересуват изследователите, са свързани с условията за създаване на корпуса, времето и мястото на неговата поява, както и с установяване на авторството на речите. През последните десетилетия обаче интересът към този сборник отново се увеличава. Появата на нови издания и преводи (первият пълен немски и английски превод) е само част от напредъка. Няколко статии и монографии проучиха литературната стойност на речите и значението им като исторически материал. Много от тези анализи разглеждат идеологическите цели зад панегириците. Очевидно е, че въпреки ограниченията в рамките на реториката техните творци успяват да ги организират по сложен и креативен начин, включвайки важни идеологически послания в похвалите си за дела и качества.

Настоящото изследване има за цел да демонстрира как панегиристите комбинират церемониалната роля на похвалната реч с идеологическото оправдание за властта на императора, свързвайки това оправдание с представата за верус princeps. На вечния въпрос кой претендент е легитимен император или узурпатор те дават двусмислен отговор – произходът играе роля, но не по-малко важно е управлението; истинският император управлява в полза на своите поданици, избягва произвола и осигурява сигурността и благосъстоянието както за държавата, така й за народа.