Конфуций Лун Юй. Мъдростта на Древен Китай

Според легендата, раждането на Конфуций е предсказано от появата на Чи Лин – митичното еднорог. То носи в устата си нефритена плочка с пророчество:

„Дете, чисто като кристал, ще се роди,
за да спаси угасващата династия Чжоу
и ще бъде цар без царство.“

Наистина, възстановяването на славата на династията Чжоу (около 1100–221 г. пр. Хр.) става основна цел в живота на Конфуций, известен също и като Кун-цзъ – Учителят Кун.

В историята на човешката цивилизация името му заема място редом до тези на основателите на световните религии: Иисус Христос, Заратустра, Буда и Мохамед. Въпреки че конфуцианството формално не е религия поради липсата на институцията Църква в него, то играе ролята й чрез своята значимост и влияние върху духовността и поведението на хората. В страните от т.нар „конфуциански културен регион“ – Китай, Корея, Япония и Виетнам – духовните лидери обикновено са представители на по-възрастното поколение или част от мощния държавен апарат. Освен това конфуцианството се различава коренно от юдаизма, християнството или исляма; докато пророците в тези религии смятат своето Слово за Божие откровение чрез тяхната уста говори Всевишният, Конфуций сам създава своето Слово – земно послание.

Словото му най-вече включва „Лун юй“ („Беседи и поучения“). Неговите ученици започват да записват мислите му още приживе с намерението да запазят учението му живо; така вероятно възниква названието (лун - „поучения“, юй - „беседи“). Този литературен паметник е канонизиран през периода Хан (3-ти век пр. Хр.– 3-ти век сл. Хр.), а по времето на династия Тан (618–917 г.) текстът бива из刻ован върху камени стели; именно този вариант е достигнал до нас до ден днешен.