Закони/ Платон

Диалогът "Закони" представлява последното и най-обширно произведение на Платон. Заглавието му е точно, но не успява напълно да отрази разнообразието от теми и дълбочини, които философът разглежда в текста. Основната тема на диалога е свързана с принципите за създаване на закони в идеална държава (която според контекста трябва да бъде бъдещата критска колония). В него се предлагат множество примери за конкретни законодателства, сред които особено внимание получават правилата относно почитането на боговете и религиозните престъпления. Освен това текстът предлага размисли върху философията зад законодателството, важността на убеждаването като предварителна стъпка преди прилагане на закона със сила и значението на добродетелта като основа за всяка политическа дейност.

С настоящото издание завършва пълният превод на Платоновите диалози на български след четиритомника от 1979-1990 г., публикуван от "Народна култура". Книгата започва с предговор от проф. Богдан Богданов, а преводачите Невена Панова и Георги Гочев са осъществили коментарите и индексите към текста. Изданието е реализирано с помощта на Програма "Култура 2000" към Европейския съюз чрез издателство "Сонм", което продължава да предоставя нови преводи по поредицата "Делос", ръководена от Николай Гочев, включително ключови антични произведения.

Платоновите "Закони" впечатляват с комбинацията между реалистичен подход към жизненоважни детайли и систематично спекулиране. За първото той е получил много похвали; например, творбата може да служи като основа за съвременна дисциплина – правната икономия. Не можем да подминем обширния раздел относно углавните закони или разискванията по различните ситуации при убийство извършено в момент на гняв - всичко това показва дълбоко разбиране за човешката психология представено през призма на закона.

Утопично би било да се дадат универсални указания как именно да бъдат прочетени "Закони". Читателят ще усети структурата по различен начин – понякога ясно очертана, друг път трудно схванаема. Реакциите могат да варират между възхита до недоволство или безразличие. Все пак остава неизменен фактът, че подобно както Платон ни провокира в „Закони“, така ние самите сме непрестанно ангажирани с въпросите около законността и управлението – макар че нашият поглед може би е повече практичен отколкото абстрактен.

Тук идва първата полезност на текста: рядко срещаме такова задълбочено слово като това в „Закони“. Но има още една полза - тя звучи провокативно: Платоновият текст намеква, че истинското щастие не зависи толкова от материалното благополучие колкото от ценността във вечността и постоянството. По отношение утопичния модел за стабилна държава обаче можем само условно να оставим тези идеи назад във времето.
Богдан Богданов