Алефът

Светът, който невидимо съществува паралелно с нашия, притежава свой собствен времеви и пространствен контекст. Тази тъкан оформя седемнайсетте разказа в сборника „Алефът“. Темите като религията и науката, смъртта и безсмъртието, съдбата, загадките, лабиринтите и сънищата, играта с двойниците и огледалата, както и концепцията за безкрайната библиотека – всички те са познати ни от предишния му сборник „Измислици“ и представляват любими мотиви на аржентинския автор.

Борхес е виртуоз в кратката проза. Както сферата у Данери от едноименния разказ символизира опит да се обхване вселената в ограничено пространство, всяка „измислица“ цели да включва цялото битие – от безкрайността до самия Бог. Подобно на многобройните отблясъци на Алефа, така и интерпретациите на словото нямат край. Поради това читателят ще срещне неизчерпаеми възможности за осмисляне и взаимодействие с човешкото знание в тази книга; тя наред със "Измислиците" на Борхес заема важно място сред най-значимите произведения в световната литература.