Свобода и признаване: Интерактивните извори на идентичността

Идентичността и концепцията за признаване са се превърнали в почти банални теми в съвременната социална теория и политическата философия. В настоящата книга целя да наруша установеното им ежедневие, като преосмисля техните традиционни значения. Това се постига чрез критичен анализ и преработка на ключови теоретични становища, които оформят съвременния дебат - мненията на Хабермас, Хонет и Тейлър. Не е необходимо да сведем понятието за признаване до "равно" или "дължимо признание", основавайки се единствено на нормативната аксиома за равнопоставеност и реципрочност; освен това не трябва да разглеждаме идентичността като нещо предварително зададено – зависещо от различни контексти като културни или нормативни. Основният ми аргумент е, че идентичността представлява непосредствен залог в текуща борба между сили. Дори контекстите на нашите действия – включително културните, нормативните и юридическите аспекти – могат да бъдат разбрани като проявления на нашата свобода, т.е. отражение на актуалната ни сила. Накрая предлагам нова философска перспектива, която поставя свободата и признаването в центъра на формирането на идентичността. Корениците ѝ са прагматистки по природа, но съдържат влияния от Ницшеанската мисъл.