Около Умберто Еко: Семиотика и идентичност

Ако в континуума съществуват линии на тенденции, независимо от тяхната неочакваност и загадъчност, не можем да изразяваме каквото ни хрумне. Битието може би няма дълбок смисъл, но притежава различни значения; несъмнено те не са задължителни, но във всеки случай посочват забранени пътища. Някои истини остават неизказани. Не е важно дали те са били споменавани в миналото; впоследствие сме осъзнали някаква очевидност, която ни е убедила, че онова което е било казано преди вече не подлежи на повторение.

Твърдението за наличието на линии на съпротива не предполага непременно съществуването на универсални закони в природата. Хипотезата за общите закони (или конкретен закон) представлява само един от начините да реагираме при появата на определена съпротива. Когато говорим за линии на съпротива, имаме предвид просто факта, че езикът не конструира битието напълно ново: той го изследва и открива винаги присъстващи аспекти (но "присъстващи" не значи завършени или окончателни). Дори ако битието е повредено поради множество недостатъци, ще има известно платно с основа и нишка – макар и изменени от безброй пропуски – които упорито продължават да се проявяват.

Линиите на съпротивление точно това представляват - "вече даденото". Появата им най-близо до концепцията за Бог или Закон обхваща времето преди всяка форма на философия или Теология.
Умберто Еко