Само за мъже

Нощта е тъмна и светът, който виждам, е ограничен в конуса на бялата светлина от флуоресцентната лампа. Отляво се издига ниската сграда на митницата, а вдясно - будката за граничен контрол. В средата стои моят стар москвич.

Унгарският граничар, който наблюдава колата ми, вероятно страда от вродена педантичност или неописуема скука. Той внимателно разглежда паспорта ми – нов и почти празен. След това пак поглежда към снимката и после мен самия, опитвайки се да прецени дали съм аз. Накрая установява с малко разочарование, че действително съм аз и влиза в будката да постави печат.

След две минути бариерата с цветовете на зебра бавно се повдига, предоставяйки ми свободен достъп към нощта и другия свят.
Първоначално този нов свят изглежда като предишния: облачно небе над дълбок черен терен с летяща бяла лента на пътя посред него. Но след миг внезапно изниква градът.

Това става без никакви предградия или мрачни депа; по страните на шосето стоят красиви стари сгради със светещи белоснежни фасади и високи прозорци под ярките неонови светлини. По-натам продължават други подобни структури – все така бели и нереални като сън сред околния мрак...

Обаче не успявам да напредна много повече, защото шосето спира до бариерата.
Австрийският служител прилича на унгареца си само по униформата; що се отнася до недоверието му… Прелистването на документа все пак има свой край – паспортът няма как да бъде вечността сама по себе си. И тази бариера отново се повдига, позволявайки преминаването ни - моя москвич и мен.

Вляво видях зелени неонови букви: ШАНЖ
По-нагоре розови букви казват: БАР
Имам достатъчно шилинги за една напитка и затова подминавам банката — едноетажна нова постройка — спирам пред бара със същите размери. Масите навън са празни както тези вътре; избора правя върху масите отвън.

Келнерът идва усмихнат; най-сетне някой доброжелателен след толкова подозрителни лица! Използвам немския си речник за поръчване на кафе и радостното откритие е факт – той ме разбира.
Терасата осветена единствено от витрините зад мен е полупразна; около нас тъмнеят храсталаци. Улицата далеч натам при бариерата блести благодарение големите предупредителни знаци „СТОП“ και „МИТНИЦА“.

Когато келнерът носи кафето вместе με касовия документ , той взима парите mi i веднага ми благодари щом видя добавения пет шиллингов бакшиш.
Кафето e приятно качествено ! Силната тишина след многото шумене наред олюлее приятните усещания във въздуха . Чувствам мирисa бензин , американските цигари ... Лекото прохладно време допринася за спокойствието .

Изведнъж обаче звучи сирена … Не идваща откъм границата a точно обратното . Около тях настъпва паника ; камион блокира проходимостта .
Сиренata продължава , чува ги стрелба извиквания .. Във въздуха проблясват прожектори : страхотно Porsche приближава опасливо буфера …
Но там вече чака друга бариера …

Спирачките викат остро докато намаля скоростта … Все още има място между бара сградaтa банка…

Но там входа завършва стенд = три фигури скачат стремглавo всред сенките ..
Благодарение до декоративните храсти виждам единият хвърлен предмет.. ако случайно взривяване!

Не можем сами разумемо чудим …. Сега полиция растурлета…
На улицata скоро ще стана свидетел как групички коментират случилотo , но те остават незабелязани …

Искам спокойно да потегляm… Запалвам двигателят,… Спокойствие остава..
Отпускам газта движейки медленно през добре осветено място .. Зад дърветята призрачните форми проследявям ..

Града сякаш просто изчезva .. Преминавайки направление като рефлекс!
Шофьорам започнал тук временното забавяне..

Паркинга очертан навигация срещу боксовете сигурности..
Препускайки визуализируем ли сме сами

Чанта лежаща близко доведе именно тук…. Истината съдържаше пари долара хубав пакет,
стотици пачки ...
Истинско богатство яденце !!