Само за мъже

Нощта е толкова тъмна, колкото може да бъде, а видимият свят е ограничен в конуса от бяла светлина, който идва от флуоресцентната лампа: отляво се вижда ниската сграда на митницата, вдясно - будката за граничен контрол, а между тях паркира моят стар москвич.

Унгарският граничар до автомобила ми изглежда или педантичен по природа, или просто убит от скука. Той внимателно прелиства паспорта ми – нов и почти празен. След това поглежда снимката ми с недоверие и след това самия мен, опитвайки се да реши дали съм аз. В крайна сметка осъзнава със съжаление, че действително съм аз и влиза в будката си за да удари печат.

Две минути по-късно бариерата с цветове като зебра бавно се повдига и ме допуска към нощта и другия свят. Първоначално той изглежда подобен на предишния: мрачно облачно небе над черно поле с белия път през него. Но изведнъж градът изпъква.

Излиза без предупреждение – няма предградия или стари постройки; само красиви исторически здания с ярко осветени фасади до шосето. Още малко напред има още такива фантастични структури сред мрака... Но не успявам да продължа много далеч, защото тук шосето спира зад друга бариера.

Австрийският служител отличава единствено униформата си от унгареца; обаче мнителността остава еднаква… Прелистването на документа все пак завършва рано или късно – паспортът не е свещена книга! Бариерата тази вечер пак се повдига за подозрителния москвич и неговия собственик.

Вляво сто метрове отвъд бариерата зелени букви обявяват "ШАНЖ", а малко по-надолу розови пише "БАР". Имам достатъчно шилинги затова подминавам банката и спирам пред бара с тереса му; масите навън са пустини както вътре.

Келнерът идва усмихнат след дълго време на подозрения. С помощта на немския речник поръчвам кафе и радостното установяване е взаимно разбиране.
Терасата блести само от витрината; електрическите лампи явно не са нужни за един клиент при този час.
Наоколо храстите потъват в мрак; улицата също е полутъмна - там вдясно при бариерата големи предупредителни знаци искрят „СТОП“ и „МИТНИЦА“.

Келнерът носи кафето ми заедно със сметката; усмихвайки се приветливо забеляза добавения петашилингов бакшиш.
Кафето е отлично! Тишината около мен контрастира приятно след часовете шумотевица покрай мотора — настъпил е приятен прохладен летний въздух наситен с аромати бензин , американски цигари...

Неочаквано сирена проехтя! Не откъм границата обаче — напротив! Човек при бариерата избягал хаотично командуваше хора около тежкия камион блокирующий пътища!
Сирените стават все по-силни докато чуем изстрели!

И тогава... едновременно нахлуха фарове стремглаво приближаващи луксозното порше към бариерата...
Спирачките пищят остро когато автомобилът намаля скоростта.... Резултат? Дали ще успее?

Един мъж скочи извън колата отправяйки остра разпрепасана форма нататък оградите ни разделящи.... Видях как хвърли предмет между храсталаците.. ако всичко останало мирише нямаш ли желание?
Забравих кой беше в опасност…

Полицейска кола спря до поршето точно тогава когато беглец попадаше във тъмната зона... Командироваха полицаите…
По улицата започнала група коментатори скоро тръгнали обратно..

Аз оставих местоположението си спокойно ... Москвича продължи напред тихо преминавайки между дървета …
Приближихме района подсказан вече .. Може би някой отпреди бе хвърлил пакет незабележимо?! Защото ръчната чанта лежеше близо ...

Отворих я находчиво… И точно така съдържанието ѝ оправда надеждите ми ! Пари — долара !
Много пачки седяли там готови ....