Моята непозната

"- Вън е студено - каза сервитьорът.
- Няма значение, приятно е.
Наистина навън беше хладно и вятърът духаше, но гледката към Алпите бе великолепна. Планината се издигаше непосредствено зад къщите отсреща, величествена и недостъпна, покриваща половината небе с остро оформените си върхове. В синкавите сенки на склоновете зъзнеха борови гори, а по стръмнините висеше зелена растителност, влажна от дъжда; още по-високо снеговете блестяха над разкъсаните облаци.
След хаоса на скалистия терен улицата в градчето се появяваше като нежелано убежище на реда и човешкия уют. Прясно боядисани розови и кремави къщи, барове с червени тенти и грижливо подрязани дръвчета създаваха приятна атмосфера. Дори старата готическа църква в края на улицата изглеждаше добре поддържана и чиста – като украшение за гости.
Сервитьорът ми донесе кафето, направи забележка за студа и си тръгна. Наоколо нямаше никого – почти никого; един възрастен мъж седеше сам пред чаша димящ грог на съседната маса.
„Човек на алкохола" - помислих си при вида на неговото старческо лице с хлътнали очи.
- Лошо време, нали? - попита непознатият след като ме усети да го наблюдавам.
- Какво да правим – есента е - отвърнах му учтиво: - Тук местен ли сте?
- Да, тукашен съм... всъщност съм французин , но живея тук от 35 години , така че може да се каже че съм местен.
- Сигурно ви харесва това малко градче… Алпите са прекрасни...
- Отдавна ли сте дошъл?
- Тази сутрин пристигнах . А довечера заминавам .
- Е , тогава ще имате хубав престой . Но тук става скучно след втория ден . След третия вече е напълно ужасно ... Да , вярно е относно Алпите … обаче хората ...
– Какви проблеми има с тях?
– Нищо особено — усмихна се криво непознатият . — Хора като всички останали .
Той разбърка грога си с лъжичка , отпивайки малко за проба дали не е прекалено горещ , после изпразни чашата наведнъж.
— Само едно мога да кажа: не познавам по-жадни индивиди! Биха продали даже кожата си ако цената им допадне!
Сервитьорът пак се появил:
— Има ли някой който плаща?
— Никой не плаща! Донеси ми още един грог!
— Не мразят парите ли ?
— Мразят ! Те само за пари живеят! Свили са се в този капан чакат жертви … Всеки държи своя бизнес : кафеджията печели от туристическия поток ; онзи там до ъгла печели от гледката към катедралата ; собственикът на „Златния елен“ привлича клиенти със сочните котлети във Виенски стил , а домакинът на „Златната рибка“ – чрез красивата жена която притежава . Не знаете какви хора са те! Чудиш ли се какво правят в момента ? Живеят? Радват се? Скърбят ? Нищо подобно ... Просто чакат ... Цял ден чакат ... За завръщането касиера !
А когато това стане флегматичността им най-накрая избухва... Особено ако приходците са добри... Ако приходките растат господарят ще бъде толкова щастлив че би пил повече чаша вино отколкото трябва .... Като през младостта..... Сервитьорният донесе новия грог стоейки до масата..."