Съчинения в 11 тома Т.6: Държавата Урария

Независимо колко добре живее човек, рядко му остава време да се замисли за смисъла на съществуването. А когато животът не върви добре, той не е сигурен дали в него има какъвто и да било смисъл. В крайна сметка, ако сме живи, просто продължаваме напред.

Моят собствен живот представлява хаос от спомени без логика, купчина амбиции без никакъв ред и система, множество въображаеми любови, в които истинските си пробиват път с усилие; поток от ненужни думи, игнориране на важното и поглед към света с недоумение. И накрая – винаги остава една малка чаша гроздова ракия.