Цветовете на болката

Ван Гог - мистик или неверник? Епилептик и шизофреник, или мъдрец и ясновидец? Непосредственият грубиян срещу деликатната поетична натура? Алкохолик и сексуален маниак, или целомъдрен самотник? Слаб човек, довел се до самоубийство, или мъченик на своята Голгота? Художникът на селския живот или възвишен фантазьор? Последовател на импресионизма ли е той, или основоположник на експресионизма? Майстор на оптимистични картини ли е бил, или автор на тъжни трагедии? В крайна сметка - неудачникът Ван Гог ли е пред нас, или гениалният творец?

При по-подробно разглеждане фактите разкриват многообразие от образи. Вместо единна личност виждаме множество аспекти – малка група от различни личности с обща същност, но без очевидна прилика помежду си.

Разнообразието в интерпретациите на биографите понякога достига абсурдни размери; но това не е напълно лишено от основания. Ван Гог притежава сложен характер с противоречиви черти. Безспорно той е бил както мистик, така и скептик; реалист и визионер; художник със тъмна палитра и почитател на ярките цветове; страдащ от болести и психически стабилен индивид. Всеки може да открие в неговото творчество надежда и песимизъм, жизненост и меланхолия.

Творчеството му преминава през различни периоди – едни изследователи ги определят като пет, а други дори девет. Между тези периоди често се забелязват значителни изменения в мирогледа му и стиловете му.

Това разнообразие води до разделяне на образа у мнозина анализатори - било интуитивно, било стремейки се към яснота. Но когато фокусираме вниманието си върху детайлите за повече нагледност, рискуваме да загубим връзката с цялото произведение. Разделянето обичайно става лесно - даже дете може да разбере играчката си. Обединението обаче представлява значително по-голямо предизвикателство особено при опити за синтезиране на несъвместими представления.

Задача ни остава да проучим дали действителните противоречия у Ван Гог са толкова непримирими колкото изглеждат. Как възникват те и как протичат във времето? Основният въпрос остава: какво представлява художникът не просто в отделен аспект или момент от живота си , а като цяла човешка индивидуалност с нейното развитие.
Богомил Райнов