Философия на историята

В своето учение Шпан черпи вдъхновение от произведенията на Платон и Аристотел, Тома Аквински и Майстер Екхарт, както и от философските направления на немския романтизъм и идеализъм. При разработването на теориите си той влиза в сериозен конфликт с доминиращите научни парадигми по онова време, като се противопоставя на индивидуализма и либерализма в социалните науки, а също така критикува емпиризма, позитивизма и материализма във философията. Освен това е против причинно-следствената логика, количествени подходи и използването на математически механистични методи в хуманитарните дисциплини.

Шпан предлага универсализма като контрапункт на емпиризма с неговото фокусиране върху причинност. Той развива концепцията за целостта чрез нов метод, който включва идеи за цялостност, структуриране и преструктуриране. Чрез него се изгражда обширна система от категории, позволяващи ни да оценим комплексността на света и духовния живот.

Според него обществото не бива да бъде разглеждано като атомизирана структура или механично струпване от индивиди; вместо това то представлява организирана структура. В рамките на тази интегрирана единица „всеки отделен член може да бъде адекватно определен само спрямо висшестоящата общност“, при което йерархично устроената социална единица надделява над индивида.

В своя труд "Философия на историята", представен пред българските читатели, Отмар Шпан поставя множество интересни въпроси относно същността и значението на историческия процес - как минало, настояще и бъдеще са взаимосвързани; разисква движещите сили зад историята; както и ролята на човека между материалния and духовния свят в контекста на историческите събития.