Човешката съдба: поотделно и заедно. Общество и човек, структури и активности

Съществуват духовни постижения, които в някои случаи олицетворяват същността на един цялостен творчески живот. Един такъв пример е книгата „Човешката съдба...“. В нея се разглежда уникална и специфична социална теория или философия, известна като Скенерът, която е развивана последователно и предимно интуитивно през период от около 40 години, без необходимостта от специализирани научни познания за нейното разбиране.

Ако си представим идеолозите да свалят своите истински или маскировъчни доспехи, те ще изглеждат напълно идентични – частично разделени и частично обединени. У всеки един от нас и в нашето общество присъства неизменна двойствена идентичност. Това не е заболяване, което трябва да ни притеснява или лекува; а напротив – нормална реалност. Скенерът предоставя възможности за рационализиране на това осъзнаване и позволява с гордост да противостоим на повърхностните и незрели идеологически интерпретации, които постоянно противопоставят едната страна срещу другата – подобно на котка, опитваща се да хапе собствената си опашка. Опити за разделяне на тези две половини само биха довели до разрушаване целия организъм. За щастие това не се случва благодарение на жизнените сили в обществото, които Скенерът стреми да разкрие.

В края на книгата ви се предлагат "разпознавателни инструменти", които можете да използвате по желание. Те помагат за по-доброто усещане на невидимото и улесняват разбирането на онова, което самóто по себе си не може лесно да бъде осмислено. Тези инструменти няма как да ви излекуват при болест или да ви намерят работа при безработица; нито ще направят богатствени вас при бедност или щастливи при нещастие. Но могат донякъде да обяснят определени аспекти от живота ви – ако проявявате интерес към тях естествено. Скенерът предлага много повече информация отколкото най-усъвършенстваната камера: тя вижда но не разкрива детайли (както би казал професионален криминалист), докато Скенерът успява както да види така и да разкрие истинските факти - знанията му са близки до медицинската практика.

Необходимо е ясно осъзнаване че всичко добро или лошо в общността ни произхожда именно от зародиша във всеки един от нас предварително. Именно затова индивидуалността и колективизмът постоянно търсят баланс помежду си в живота ни чрез сигнали отвсякъде: ако искаме значимо подобрение в качеството си живот — независимо какво означава то — сме длъжни активно взаимодействащи помежду си така че личната независимост никога не изпадне в егоцентрично извращение с помощта поддръжка на колективизма; както също така недопускаме колективизмът убива личната идентичност посредством индивидуалността.

Из „Човешката съдба…“