Кризата на публичния мениджмънт

Ситуацията беше лишена от средства, забранителна, предопределена, тиха и еднообразна. С времето обаче се трансформира в комерсиална, безгранична, истерична и значително разнообразна. Отгоре до долу материалът и актьорите остават сходни по типаж, но играят различни роли.

В миналото и сега начело стояха систематични бандити, които безсрамно експлоатират държавата за личен интерес и удоволствие. Първоначално това бяха комунистически патриотични или интернационални "лидери", подкрепяни от Москва; днес те са демократични капиталистически фигури - пак патриотични и вече глобалистки “елити”, подпомагани този път от Брюксел и Вашингтон.

Едни и същи групи родове, фамилии и техните приближени управляваха изграждането на социализма а след това – на модерния капитализъм. Те действали според наложилите се обстоятелства. А народът остава в своето укритие да оцелява както преди така и сега; единствено емиграцията му предоставя нова опция. В миналото той беше верен на партията си като социалистическа работническа класа; днес е лоялен към олигархията/мафията като наемници със изчерпани души.

Има твърдения за възможност ситуацията да бъде още по-тежка; вероятно е можело да бъде много по-добре. Но най-сигурното е реалността такава каквато я виждаме сега. Ако не сме доволни от нея – трябва или да се променим, или просто да приемем положението такова каквото е. Първата опция носи надежда смисъл; втората - не предлага нищо полезно. Изборът първо зависи от всеки индивидуално а после – ако можем - колективно.
Светослав Ставрев