Вътрешният глас

Книгата представлява интересен документ, отразяващ стремежа към независимо критично мислене. То се основава на определени предпоставки: доверие в точните науки, като физика и химия, както и в физиологията на мозъка, докато общественият науките остават почти незабелязани. Авторът проявява критичност спрямо религията, но същевременно отдава предимство на някои верски учения с ясно негативно отношение към лицемерното християнство; предпочита гностицизма и неканонични интерпретации. Съществува почти фундаменталистка увереност в индивидуалността и личния опит с Иисус, вместо акцент върху църковната институция. Възприема се предубедено свързването на различни верски учения, при което основополагаещите текстове на християнството биват сравнени с дзен-будизъм, а връзките с монотеистичните традиции остават напълно пренебрегнати.

Тази книга е едновременно есе и интелектуален експеримент – тя служи като интересен пример за самостоятелен и самообучаващ подход към размислите.