Мъже без жени

Според Мураками, писането на романи прилича на засаждане на гора, докато създаването на разкази е като оформянето на градина. В новия му сборник с кратки произведения се срещат самотни мъже, които търсят любов – било то духовна или физическа, временно или трайно; те са изоставени, загубили я или неуспели да усетят нейното присъствие. Авторът определя тази колекция като концептуален албум, свързан с темата за мъжете без партньорки, скитащи в студен и безцветен свят и преследващи любовта като метафора за човешкия опит. На финала силният акцент от разказа „Мъже без жени“ обобщава образа на героя, който е изгубил всички жени завинаги.

Историите сякаш възникват внезапно под звуците на джаз и рок музика и мелодиите на „Бийтълс“. Те се четат много бързо; умът поглъща моменти от живота в критични ситуации, а окото улавя красотата на японската градина – отражение на опустошената душа на мъжа.