Дванадесетте цезари

След бурите на предишните векове, вторият век носи спокойствие и просперитет, които са очевидни в литературата от този период, като например писмата на Плиний Млади. В такъв контекст е трудно да се намери по-подходящо време за развитие на различни изкуства, особено след като Рим вече притежава увереност и свои собствени примери за подражание във всяка област. Основната задача на историка е да проучи и разбере явленията от времето, когато тази централизирана форма на управление, известна като "принципат", е възникнала поради неизбежните промени в хода на историята. Биографиите на дванадесетте цезари описват два важни века за Рим - единия преди Христа и другия след него. Но Светоний не предлага дълбочината на анализа, която би могла да свърже тези дванадесет личности в единен исторически процес; той ги разглежда индивидуално и детайлно чрез отделни аспекти: произхода им, обществения статус, личния живот и сексуалността им, външния вид и здравословното състояние, образованието си интересите им към религията и смъртта. Информацията му идва от множество източници – сенатски протоколи, държавни документи, историографии или произведения написани от самите императори; даже слуховете играят роля при оформянето му. За Светоний всичко това представлява факт с определена стойност за допълване на неговото описание. Първоначалните биографии – тези за Цезар, Август и Тиберий – разчитат основно на писмени доказателства и затова изложението изглежда значително по-сухо και формално с редки живописни интимни подробности. А колкото повече приближаваме до времето на автора толкова по-ярки стават описанията благодарение именно на личните спомени или впечатления от свидетелите.